Първото документално упоменаване на поселище на територията на днешният град Клуж е направено от географа Клавдий Птоломей, който отбелязва, че тук се намира „едно от най-забележителните селища в римска Дакия, наричано Напука (Napuca)“.
След оттеглянето на римската администрация от Дакия през 271 г., градът постепенно залязва. Документално името му (Castrum Clus) се споменава едва през 1167 г.
През 13 век немски заселници саси се установяват на брега на река Малък Сомеш. По времето на унгарския крал Стефан V крепостта Клуж е наричана Каструм Клуж (Castrum Clus). Унгарският крал Сигизмунд дава на крепостта през 1405 г. статут на свободен град. С времето Клуж става важен търговски център. По това време населението на града е основно от саси и секуи.

Ролята на занаятчиите в града нараства, тъй като те имат подкрепата на владетелите, сред които и Матияш Корвин — крал на Унгария между 1458 и 1495 г., който е роден тук. Той дава 41 привилегии на родния си град, които го издигат над околните селища.

До 15 век градът получава европейско признание. Специфичната му европейска архитектура в стил късна готика можем да открием в римо-католическата църква Свети Михаил, както и в множество частни домове.

През 1872 г. в Клаузенбург се създава втория университет в Унгария — „Университета Франц Йозеф“ (днес „Университет Сегед“).

След Първата световна война, на 4 юни 1920 г. с Трианонския мирен договор Трансилвания е присъединена към Румъния. През 1940 г. северната част на Трансилвания, заедно с град Клуж по силата на Второто Виенско споразумение е върната на Унгария , а след 1947 г. Парижкото споразумение я връща отново на Румъния. И днес Клуж е културен център на унгарското малцинство в Румъния. До към 1974 г. унгарците са мнозинство в региона.

Bookmark It