В този разказ в картинки става дума за едно много кратко (за съжаление) пътешествие до незабавимия остров Куба. Първата част от него беше в Хавана а втората във Варадеро – Еквивалентът на Слънчев бряг за кубинците. За хората родени през и преди седемндесете години на миналия век има невероятно много неща, които напомнят за не чак толкова далечното минало, когато Куба и България бяха от една и съща страна на желязната завеса. Надявам се снимките да предадът поне малка част от настроението и излъчването на Куба и народът й, но това никак не е лека задача..
Цялата история се разказва най-добре на няколко бири в някоя не чак толкова задимена кръчка, но в случая ще трябва да се задоволим с наличното.

Хавана. Това е гледката от стаята, която се разкри пред мътния ни поглед след 12 часов полет, кацане по тъмно и доста солиден джет лаг. Един никак не лош старт на цялото приключение. Крайбрежната улица се казва Малекон (оказа се че всички крайбрежни улици се казват така) последните сгради в дясо са „старата Хавана“ а точно напред е старата крепост пазеща карибската перла от набезите на пиратите … еххх че го навързах …

Като истински Petrolhead голямо впечатление ми напраиха колите. Мит и легенда е това, че има само стари американски коли. Всъщност коли има всякакви, и нови и стари. Капиталистическото декадентско наследство се ползва основно за такисита и голяма част имат странен звук на четирицилиндров мотор италиански мотор от началото на 60-те…демек Лада. Това се налага понеже няма право за регистрации на нови автомобили и всяко купе се крепи до след като умре.

След дълги и уморителни тестове и проби се оказа, че дядото във фоайето на хотела прави най-добрите пури. Нито Кохиби нито Монтекристовци могат да му се намажат на малкия пръст. Ако имате път към куба, непременно се отбийте в хотел Хабана Либре и вижте за какво става дума… няма да откажа ако донесете малко и насам.

Площада на свободата или нещо такова. Here all the magic happens дет се вика. Основна мисия – да се събере възможно най-голяма тълпа да слушат речите на фидел. Това дето се вижда на калкана на министерството на пропагандатата е Че.

Капиталистическото наследство пред една фабрика за ром. Не е истина каква мента правят… мммм. И такова може да ми донесете.

Въпреки сериозните средства налети от EU не всички фасади в централката част на Хавана се ремонтирани. Но чарът пак е на лице.

В тази държава ако нямаш тасове … не си човек. Боклуджисйки камион да е… ама с тасове.

Ей така се правят истинските снимки. Ний сме само аматьори. Да поясня че тя се опитва да снима със апаратче еднодневка съпругът си, който е поне на 150 метра от нея на върха на едно огроооомно стълбище.

Докато се разхождате из малките улички на старата част на града често попадате на изумително красиви гледки. Във всеки един вътрешен двор има какво да се види.

И на улиците има какво да се види. Тези са от реновираните. (еййй какви думички съм знаел)

Като си поръчаш пура в кръчмата и идва лично шефа да ти я пали. Пълна гъзария.

…

Изглед от посоченият по-горе Малекон …

Таз баба съм я снимал защото всеки, който е бил в куба я има снимана. И аз барабар Петко с мъжете. Иначе бабата е пълен шестак. Много хора мислят че е ухо.

Веднага запали …чакмак.

Друго си е да наемете всички файтони в Хавана за разходка. Прекрасен ден.

Отново опит за панорамна снимка. Този път на сдрачаване.

Освен файтона и такситата това е другият начин за предвижване из града. КоКо такси. Двутактов мотор… 3 гуми… идилия. Много голямо шубе ме подгони в него. Все имах чувството, че някой ще се вреже в нас.

+

Учениците са със сини или червени връзки и с униформи, на конкретното училище. От рано свикват…

Таз кола бръмчеше като V8. Лично проверих. Никаква вяра им нямам аз …

Огледалото е малко дефектирало … след 50-тина години.

Изглед от крепостта от другата страна на пристанището. Голяма красота.

А това вече е във Варадеро. Бунгалото на другаря Ал Капоне. Казват, че от тук тръгвали корабите с ром по време на сухия режим.

Във Варадеро нямаше много време за снимки. Нямаше и какво толкова да се снима. Основните занимания могат да се видят на следващите няколко снимки. Това странното е „Бананас Фритас“ – пържени банани (солени) с ром или бъра много се харчат.

Беше доста трудно да се подберат няколко снимки от около 1400. Има още толкова много за разказване. Беше ми много приятно отново да се потопя в кубинската атмосфера. Отново много ми се приходи там. Да видим за кога ще остане ред.

Bookmark It