За 2008 г става 7 пъти републикански шампион на ДЛОП през февруари и юни като получава златен медал за най-добро лично представяне и златна купа за най-добро постижение от момичета и момчета спрямо световния рекорд. На международни състезания в Турция – Одрин, Сърбия – Белград, София – Замората печели 11 медала и златна купа за най-добро постижение момичета в група C.

За 2008 има участие в 9 турнира, от които 3 международни и има спечелени 21 златни медала, 9 сребърни, 1 бронзов и 2 златни купи.

За 2009 г. става 8 пъти републикански шампион, участва в 10 престижни международни състезания в Белгия, Дания, Словакия, Турция, Хърватия, Унгария, Македония, Гърция и Израел. Участва в 11ят Световен Шампионат по Биатлон в Кралство Монако, където финишира първа с време 4.49 в група youth E. В крайното класиране, след прехвърляне на резултата й в група youth D ( 11-12 годишни ) си разделя 5та позиция с Виктория Халфорд от Великобритания със същото време 4.49.

За 2009 до месец Декември има участие в 14 турнира, от които 10 международни и има спечелени 31 златни, 19 сребърни и 6 бронзови медала, 1 златна купа и 2 статуетки.

Пожелахме да ни разкажете история, и вие го направихте.
Благодарим за чудесните материали, които изпратихте през тези два месеца, откакто стартира проекта, и за участието. И се надяваме да участвате още по-дейно през настоящата 2010 година!

Според собствениците на сайта, победителите в отделните категории са както следва:

Най-добър материал за 2009 година – За хляба, публикувано от Николай Колов, в категория Фото-разкази.
Най-добър Репортаж за 2009 година – Един работен ден на Аспаруховските рибари, публикувано от Любомир Бенковски.
Най-добър Разказ за 2009 година – За хляба, публикувано от Николай Колов.
Най-добро Есе за 2009 година – untitled sessions of Valya, публикувано от ginger.
Най-добра Импресия за 2009 година – Seaside, публикувано от artmosphere.bg.
Най-добро Видео за 2009 година – Къщата, публикувано от Йовко Ламбрев.

Според читателския вот, победителя е:
Разговор с непознат, публикувано от Денис Бучел.

Молим на електронната поща да получим данни за да направим годишния Ви абонамент, който е награда за най-добрия, според нас и според читателите материал в отделните категории. Както и Вашия избор за абонамент – списание National Geographic България или списание GEO България.

До дни ще е готов и PDF броя за 2009 година.

Хавана. Това е гледката от стаята, която се разкри пред мътния ни поглед след 12 часов полет, кацане по тъмно и доста солиден джет лаг. Един никак не лош старт на цялото приключение. Крайбрежната улица се казва Малекон (оказа се че всички крайбрежни улици се казват така) последните сгради в дясо са „старата Хавана“ а точно напред е старата крепост пазеща карибската перла от набезите на пиратите … еххх че го навързах …

Като истински Petrolhead голямо впечатление ми напраиха колите. Мит и легенда е това, че има само стари американски коли. Всъщност коли има всякакви, и нови и стари. Капиталистическото декадентско наследство се ползва основно за такисита и голяма част имат странен звук на четирицилиндров мотор италиански мотор от началото на 60-те…демек Лада. Това се налага понеже няма право за регистрации на нови автомобили и всяко купе се крепи до след като умре.

След дълги и уморителни тестове и проби се оказа, че дядото във фоайето на хотела прави най-добрите пури. Нито Кохиби нито Монтекристовци могат да му се намажат на малкия пръст. Ако имате път към куба, непременно се отбийте в хотел Хабана Либре и вижте за какво става дума… няма да откажа ако донесете малко и насам.

Площада на свободата или нещо такова. Here all the magic happens дет се вика. Основна мисия – да се събере възможно най-голяма тълпа да слушат речите на фидел. Това дето се вижда на калкана на министерството на пропагандатата е Че.

Капиталистическото наследство пред една фабрика за ром. Не е истина каква мента правят… мммм. И такова може да ми донесете.

Въпреки сериозните средства налети от EU не всички фасади в централката част на Хавана се ремонтирани. Но чарът пак е на лице.

В тази държава ако нямаш тасове … не си човек. Боклуджисйки камион да е… ама с тасове.

Ей така се правят истинските снимки. Ний сме само аматьори. Да поясня че тя се опитва да снима със апаратче еднодневка съпругът си, който е поне на 150 метра от нея на върха на едно огроооомно стълбище.

Докато се разхождате из малките улички на старата част на града често попадате на изумително красиви гледки. Във всеки един вътрешен двор има какво да се види.

И на улиците има какво да се види. Тези са от реновираните. (еййй какви думички съм знаел)

Като си поръчаш пура в кръчмата и идва лично шефа да ти я пали. Пълна гъзария.

…

Изглед от посоченият по-горе Малекон …

Таз баба съм я снимал защото всеки, който е бил в куба я има снимана. И аз барабар Петко с мъжете. Иначе бабата е пълен шестак. Много хора мислят че е ухо.

Веднага запали …чакмак.

Друго си е да наемете всички файтони в Хавана за разходка. Прекрасен ден.

Отново опит за панорамна снимка. Този път на сдрачаване.

Освен файтона и такситата това е другият начин за предвижване из града. КоКо такси. Двутактов мотор… 3 гуми… идилия. Много голямо шубе ме подгони в него. Все имах чувството, че някой ще се вреже в нас.

+

Учениците са със сини или червени връзки и с униформи, на конкретното училище. От рано свикват…

Таз кола бръмчеше като V8. Лично проверих. Никаква вяра им нямам аз …

Огледалото е малко дефектирало … след 50-тина години.

Изглед от крепостта от другата страна на пристанището. Голяма красота.

А това вече е във Варадеро. Бунгалото на другаря Ал Капоне. Казват, че от тук тръгвали корабите с ром по време на сухия режим.

Във Варадеро нямаше много време за снимки. Нямаше и какво толкова да се снима. Основните занимания могат да се видят на следващите няколко снимки. Това странното е „Бананас Фритас“ – пържени банани (солени) с ром или бъра много се харчат.

Беше доста трудно да се подберат няколко снимки от около 1400. Има още толкова много за разказване. Беше ми много приятно отново да се потопя в кубинската атмосфера. Отново много ми се приходи там. Да видим за кога ще остане ред.

Ролята на занаятчиите в града нараства, тъй като те имат подкрепата на владетелите, сред които и Матияш Корвин — крал на Унгария между 1458 и 1495 г., който е роден тук. Той дава 41 привилегии на родния си град, които го издигат над околните селища.

До 15 век градът получава европейско признание. Специфичната му европейска архитектура в стил късна готика можем да открием в римо-католическата църква Свети Михаил, както и в множество частни домове.

През 1872 г. в Клаузенбург се създава втория университет в Унгария — „Университета Франц Йозеф“ (днес „Университет Сегед“).

След Първата световна война, на 4 юни 1920 г. с Трианонския мирен договор Трансилвания е присъединена към Румъния. През 1940 г. северната част на Трансилвания, заедно с град Клуж по силата на Второто Виенско споразумение е върната на Унгария , а след 1947 г. Парижкото споразумение я връща отново на Румъния. И днес Клуж е културен център на унгарското малцинство в Румъния. До към 1974 г. унгарците са мнозинство в региона.

The House from Yovko Lambrev on Vimeo.

Някои права запазени • Creative Commons – Признание – Некомерсиално

„Вината” за тази великолепна съвременна приказка пада върху Митко Русев, който всички наричат „Мутата”- един много, много влюбен човек!

През 2009 година негови съучастници бяха:

Биг Бенд Пловдив

Петър Салчев

Шибил Бенев Трио

Николай Иванов-Ом

Milan Svoboda Quartet

Ева Перчемлиева

Борис Тъканов

Всяка вечер за пълно удоволствие, вечерта завършваше с перфектното съчетание – „Виктор Бенев Маримба Джем”

Виктор Бенев

Момчил Атанасов

…и Данаил Стефанов, благодарение на чието изражение, можем поне за секунда да доближим до усещането, което носи “Haskovo Jazz Fest”

Дикси Бенд Тетевен
Дафина Георгиева – Роня
Мая Новоселска
Румен Тосков
Росен Захариев
Васил Крумов Квартет
D’Famil-Бургас
Пламен Станев
Страхил Гайдарски Квартет
Акустично трио: Иван Лечев, Веселин Койчев, Цветан Недялков
Иво Николов Джаз Проект – Варна и д.р.
Със съдействието на Полски институт София в театър Иван Димов, бе открита фотоизложба Slavonic Jazz meeting- janusz rozanski
Връчени бяха наградите в конкурса за есе на тема “Септември Точка Джазз” и освен всичко това-бяха споделени невъобразимо количество емоции!

Така тези няколко дни, които те потапят в една истинска приказка, лесно ти напомнят колко красота има в света. „Haskovo Jazz Fest” е не просто едно събитие, а символ.
Символ на естетиката, на приятелството, на новото начало, на старите спомени, на нежността, на любовта, на силата… Защото в рамките му всичко е различно – всичко е имагинерно, но и толкова истинско. Всичко е приказно.
Фестивал, който можеш да разбереш единствено чрез сърцето си.
И ако трябва да бъде описан съвсем кратко и ясно, то думите за него несъмнено ще са “Фестивал на блаженството”

На фотографски език “Haskovo Jazz Fest” е перфекционизмът в черно-бялата снимка. Пълното съвършенство.
Дни – като година на великолепие.
Велик спомен, за велико изживяване.
Музика, дошла от таланта на… влюбени хора.

Догодина-отново.
Нали все пак приказките не свършват…

*Summer kisses, Winter tears
Like the stars they fade away
Leaving me to spend my lonely nights
With dreams of yesterday*

Вергиния Янчева